С кои ли истини е поливано?

Умът ми в тишина се гуши.

Залюлял е покой душата ми.

Вчера, помня, бях огън и земя.

Днес съм друга – въздух и вода.

Толкова е леко на душата ми! 

А не съм загубила и грам тегло.

Присъствие … Безформено.

Със сетива пет недоловимо.    

В безвремието на необятното 

влива се естеството ми безсънно.

Г. М.

 .

  .