Защо ме търсеше?

Защо ме жадуваше?

Защо ме очакваше?

И как така ме откри?

Как безпогрешно ти,

Човеко, разпозна ме,

сред хиляди жени?

Забеляза ли колко

много си приличаме?

Все едни и същи очи.

И като цвят, и като блясък.

Странна светлина в тях струи.

Защо те зовях в съня си?

Защо мечтах те дълго

в безсънните си нощи?

Как съм те очаквала?

Като измолено спасение?

Не! - Като в Истината

поредно мое възкръсване.

Колко лица има Истината?

Как ти и аз в нея открихме

само едно-единствено лице?

Аз съм ти, ти си аз и никой

никого не е -  всеки е себе си.

Онова, което нас ни срещна,

е тъй странно, неописуемо!

Огледално двойно отражение.

Докосвам те, взирам се в дъното

на небето в очите ти, съзирам се.

Кой казва , че небето няма дъно.

Не е вярно! То е в твоето сърце.

7.10.2018
 Samanda