а от духа надмогнато чувство.

Покоят е наградата заслужена  

във вечното противоборство:

между добрата и злата мисъл;

между думите галещи и ония;

без капка жал прострелващи;

между надеждата и унинието;

между вярата и недоверието.

Знае се - вселената огледална е,

а Животът е на ума отражение.

Мисъл „липса“ класи в недоимък.

Мисъл „благодарност“ в благодат.

Раят и адът са посоките възможни,

а вярата е светофар за мислите ни.

 Г. Мазлум