Разсънват се някои хорица.
Да, май пробуждат се вече.
Спомнят си миговете  - точно  
и ясно - кои от преди били са.

Колко ли паметта им е дълга?
Да си спомнят дали ще успеят
на тази земя в този свой живот
явно кои все още те не били са?

Скромните люде, те не се гневят.
Прощават, вярват и само обичат.
Щастието няма ни тегло,  ни маса
и  наградата тяхна  винаги е лека.

Ала  грехът  и  последвалият гняв
май с лавина засипват душите ни.
Между понятията  за връх и дъно ли
откриваме святостта - отредена ни?

 Гюлсер Мазлум