Магията на живота май не се побира в думи.
Казаното е като вода в реката, изтекла вечe.
Изречената куха дума - хвърлен остър камък,

Защо ме търсеше?
Защо ме жадуваше?
Защо ме очакваше?

Когато съм сгушена
в прегръдката на Бога,
чувам само жужене на пчели,

 
Разсънват се някои хорица.
Да, май пробуждат се вече.

 
Няма  как  да изживея
два пъти  един и същи миг.

Нищо не пестя.
Нищо не разхищавам.
Нито хляба за тялото,

 
В мир съм със себе си.
Сетивата ми не са тетива.

 
Бог е избор, а Раят не е място,
а от духа надмогнато чувство.